13.10.2017
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия
на благоверния ми Светозар !!
Поръчал ми е царска,значи
ще се похарчат бол пари...
Бих спретнала и "мадагаскарска",
ала от тая гледка ме боли...
Чесънът – чак от Китай донесен,
зелето – по-близо е от Македония,
а от Албания лукът, пък бил е внесен
и много плодове от....Патагония...
Доматите – и те почти не български –
тук расли,но с чужбински вкус...
червени чушки, само прави търсят се,
ала на щанда слагат – кривондèли – внос...
Гледаш тъжно -почти всичко чуждо!
сол,оцет – за съжаление ментè!
Иска ми се да е родно, що е нужно
чисто, евтино и вкусно да ядем!...
Бяха до сега земите родни
обработвани и плодородни –
сладки плодове и зарзавати
произвеждаха и без нитрати...
Казват – бъдещето ни е в хапчето –
глътнеш го, а в него – всичко!
Хляб, месо и зарзават с бурканчета,
и... полезно, но в кавички!!!
С рецепта наша е туршията, но знайте,
че ще мирише по-международно...
Вкус на Африка, Алжир и... Танганайка... –
по съдържание – дори отровно!!!
/а цената!!! – със Европа равна!.../
Що да правя? Как сега да спретна
царската ми, за мъж Светозар?
Който може – нека ми даде рецепта
и... да дойде с мене на пазар!!!
© Ирина Филипова Всички права запазени
а в буркани - пилци и прасета!
Поздравления!