Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности
Събите си използват за огниво.
Високо над мъглите, там, сред хвойните
броят звезди, завърнали се в Дивото
и чак до изгрев пеят времебродници,
докосват се с криле... И Е Красиво!
Дъх Топлинка, Искра Любов...
И чай от лунни бисери,
полянено в Душите ни надничащи
в сълза смола от коренище Живо
Надежда за Живота преоткриват.