Oct 17, 2008, 1:52 AM

Времеброднишко

  Poetry
1.2K 0 1
Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности
Събите си използват за огниво.
Високо над мъглите, там, сред хвойните
броят звезди, завърнали се в Дивото
и чак до изгрев пеят времебродници,
докосват се с криле... И Е Красиво!
Дъх Топлинка, Искра Любов...
И чай от лунни бисери,
полянено в Душите ни надничащи
в сълза смола от коренище Живо
Надежда за Живота преоткриват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...