Oct 17, 2008, 1:52 AM

Времеброднишко

  Poetry
1.2K 0 1
Белеят се в сумрака сухи клонки
от ароматен клек, нейде на Рила.
Далече над вината и иконите
шепа Души пак себе си открили са...
Намерили фракталните подобности
Събите си използват за огниво.
Високо над мъглите, там, сред хвойните
броят звезди, завърнали се в Дивото
и чак до изгрев пеят времебродници,
докосват се с криле... И Е Красиво!
Дъх Топлинка, Искра Любов...
И чай от лунни бисери,
полянено в Душите ни надничащи
в сълза смола от коренище Живо
Надежда за Живота преоткриват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...