ВРЕМЕНА

                             Погледнах нагоре и плюх озлобено…

                                                                    Никола Вапцаров

                            Уви, светът обърнал се в пустиня!...

                                                            Христо Смирненски

Време сиротно връхлита,                             

сподавено диша в калта,                                

глухо и нямо се скита

във сенки – сестри на смъртта!           

Време безродно – като писък,

сее страшни бури в гърдите,       

бушува сред вятъра нисък,

безкръвно изпива ни дните.                           

Време въ́лче, жестоко,                                                                        

поетите вкарва във гроба,        

челюст, впита дълбоко,                                  

в десницата слаба на роба!                 

Време проклето – сезона на ада,                 

изгаря снагата ни мила и родна,               

болест зловеща, дълбаеща вáда,            

а чакаме Бога за милост съдбовна.          

Ала в мрака се раждат нови герои,        

надеждата блесва сред тръни,                            

с перото си остро и обич към свои,                          

поетите пазят съня ни!