Временно постоянство
Искам да отпия роса от зеленото на очите ти.
Да прескоча забранената полоса
и полегна в ямка копитена.
Да се скрия зад завоя на привличането магнитно
и стопирам отминалата мечта,
че съм зрънцето житно,
посято в твойта бразда.
Но друго съдбата е отредила -
да съм корен от стара асма,
който късно си скрила
на топло под роклята от басма,
да съм гроздето, мачкано
от пръстите ти чевръсти,
да съм виното гъсто
за дълго чаканото пиянство,
да не съм обич, а път къс,
в нататък оставащото пространство,
да съм, просто, твоето временно постоянство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
