anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
15.02.2008 г., 7:29 ч.

Времето 

  Поезия » Любовна
786 0 6
Когато тръгваш, времето заспива
и влачи се, безсилно като нас,
върви назад и мигове долива
в часовника. А му се плаче с глас.

Когато идваш, рукват водопади
от часове, минути, дни...
И бързите им струи на талази
заливат ни, без капка жал дори.

Повече идвай и спри да си отиваш,
ще смае се и времето така.
То ще заспи, доволно и щастливо,
че сме докоснати и двамата от вечността.

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??