Когато тръгваш, времето заспива
и влачи се, безсилно като нас,
върви назад и мигове долива
в часовника. А му се плаче с глас.
Когато идваш, рукват водопади
от часове, минути, дни...
И бързите им струи на талази
заливат ни, без капка жал дори.
Повече идвай и спри да си отиваш,
ще смае се и времето така.
То ще заспи, доволно и щастливо,
че сме докоснати и двамата от вечността.