anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
Feb 15, 2008, 7:29 AM

Времето 

  Poetry » Love
709 0 6
Когато тръгваш, времето заспива
и влачи се, безсилно като нас,
върви назад и мигове долива
в часовника. А му се плаче с глас.

Когато идваш, рукват водопади
от часове, минути, дни...
И бързите им струи на талази
заливат ни, без капка жал дори.

Повече идвай и спри да си отиваш,
ще смае се и времето така.
То ще заспи, доволно и щастливо,
че сме докоснати и двамата от вечността.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??