Времето на липсите
За първи път в живота си опитах
от себе си далече да избягам
и просто без посока да се скитам,
без никакви надежди да възлагам...
Отдавна всичко в мене преболя -
най-верен спътник бе ми самотата
и чувството, че жив съм отлетя -
отронен лист, попарен от сланата...
А искам, колко искам да съм нужен -
глава да сгушиш в мойте рамене,
да ме погалиш с поглед теменужен,
да ме обгърнеш с тръпнещи ръце...
С целувки страстни да ме приласкаеш,
да ме гори жарта на нежна гръд -
и твой да съм с любов да пожелаеш,
и общ да бъде дългият ни път!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
