3.05.2016 г., 22:20 ч.

Времето на липсите 

  Поезия » Любовна
727 0 17

За първи път в живота си опитах

от себе си далече да избягам

и просто без посока да се скитам,

без никакви надежди да възлагам...

 

Отдавна всичко в мене преболя -

най-верен спътник бе ми самотата

и чувството, че жив съм отлетя -

отронен лист, попарен от сланата...

 

А искам, колко искам да съм нужен -

глава да сгушиш в мойте рамене,

да ме погалиш с поглед теменужен,

да ме обгърнеш с тръпнещи ръце...

 

С целувки страстни да ме приласкаеш,

да ме гори жарта на нежна гръд -

и твой да съм с любов да пожелаеш,

и общ да бъде дългият ни път!

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??