Времето на липсите 

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

• OlesyaNikolova (Олеся Николова)

  2016-05-08T19:05:31+03:00
  Много силно! Хареса ми!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2016-05-04T20:00:38+03:00
  Ех, Любо...
• aleksandra79 (Анелия Александрова)

  2016-05-04T17:00:20+03:00
  А дали можем да избягаме от себе си? Очарователен и силен стих, изпълнен с копнеж. Браво!
• Genereux (Любомир Попов)

  2016-05-04T15:17:57+03:00
  За мен е чест присъствието Ви: Мая, Стела, Йоана, Рени, Влади, Джуджи, Ив, Ани, Раде, Ники. Благодаря Ви за коментарите.
• amnesti (Ники Николов)

  2016-05-04T14:28:10+03:00
  Прекрасно.
• radiola (Рада Димова)

  2016-05-04T14:24:23+03:00
  Много човешки стих! Усетих липсата ти!
• valia1771 (Ивон)

  2016-05-04T10:51:00+03:00
  Хубаво!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2016-05-04T08:35:51+03:00
  Повярвах ти.
  (една мечка от мен )
• Putin (Владимир Владимирович)

  2016-05-04T08:26:08+03:00
  Прекрасен стих, Любо! Браво!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2016-05-04T07:37:52+03:00
  Добро утро, Любо! Понякога бягството от себе си, всъщност е пътуване към себе си. Силна поезия!
• limeruna (Йоана)

  2016-05-04T07:08:16+03:00
  "...А искам, колко искам да съм нужен..." Красиви стихове, но най-много харесах този, защото концентрира идеята... Това ни прави живи, да сме нужни! На себе си, на другите, на мечтите си...
• libertasanima (Стела)

  2016-05-04T02:31:35+03:00
  
• maiaan (Мая Ангелова)

  2016-05-04T00:21:09+03:00
  Нежен стих!
• Genereux (Любомир Попов)

  2016-05-04T00:17:44+03:00
  Благодаря Ви Аластор, Непозната, Емо, Таня. Радвам се, че ми гостувахте.
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2016-05-04T00:00:14+03:00
  Истински!
• emo2 (Емил Стоянов)

  2016-05-03T23:58:32+03:00
  Хареса ми.
  ,,...и общ да бъде дългият ни път!,,
  Браво!
• Alastor (Аластор)

  2016-05-03T22:26:08+03:00
  Най много боли от това което ни липсва...
  Прекрасен стих!
  Поздрави!