3 may 2016, 22:20

Времето на липсите

1K 0 17

За първи път в живота си опитах

от себе си далече да избягам

и просто без посока да се скитам,

без никакви надежди да възлагам...

 

Отдавна всичко в мене преболя -

най-верен спътник бе ми самотата

и чувството, че жив съм отлетя -

отронен лист, попарен от сланата...

 

А искам, колко искам да съм нужен -

глава да сгушиш в мойте рамене,

да ме погалиш с поглед теменужен,

да ме обгърнеш с тръпнещи ръце...

 

С целувки страстни да ме приласкаеш,

да ме гори жарта на нежна гръд -

и твой да съм с любов да пожелаеш,

и общ да бъде дългият ни път!

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...