Genereux (Любомир Попов) Genereux (Любомир Попов)
34 135
May 3, 2016, 10:20 PM

Времето на липсите

  Poetry » Love
1K 0 17

За първи път в живота си опитах

от себе си далече да избягам

и просто без посока да се скитам,

без никакви надежди да възлагам...

 

Отдавна всичко в мене преболя -

най-верен спътник бе ми самотата

и чувството, че жив съм отлетя -

отронен лист, попарен от сланата...

 

А искам, колко искам да съм нужен -

глава да сгушиш в мойте рамене,

да ме погалиш с поглед теменужен,

да ме обгърнеш с тръпнещи ръце...

 

С целувки страстни да ме приласкаеш,

да ме гори жарта на нежна гръд -

и твой да съм с любов да пожелаеш,

и общ да бъде дългият ни път!

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0