Четейки “Случайна среща”
на Ванилин Гавраилов
Не отричам, бяхме твърде млади,
носехме се със крилатите мечти,
нямахме ги днешните прегради,
вярвахме, че вечно ще летим.
Днес случайната ни среща
връща спомени като стрели,
а в сърцата лавата гореща
къкри: ”Още ме обичаш ти!”
Овехтяла днес е бялата ти риза,
побелели моите коси, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация