Времето спря
За мен времето спря,
мъртво е всичко, нали?
Сякаш светът замря,
останаха само сълзи.
С какво може да се сравни тя -
с болка от самотата.
С някаква кратка илюзия
или с допира на тишината.
Тъмно е, пусто е...
Остана само мрак и тъга.
Времето мъртво е,
сякаш завинаги спря.
Спира отново сразено,
все едно не съществува.
Тъжно и наранено,
сърцето ми с теб се сбогува.
След теб не искам живот,
за мен и щастие няма.
Времето спря след нашта любов,
остана само болка голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
