Времето спря...
Времето, нацупи се и спря,
омръзнало му бе от задължения,
затвори си очите, занемя,
и забрани си всякакви движения.
Панически светът се преобърна,
и зимата със лански сняг ни сгря,
нощта със слънцето внезапно се загърна,
луната сънена, на сутринта изгря.
А хората от ужас полудяха,
че времето им станало за смях,
а досега дали живяха, или тляха,
това не беше ясно и на тях.
Е, свърши се, от днеска няма време,
кой бързал – бързал, кой живял – живял,
щастлива съм, не бързам, не ми дреме,
че няма време... носи ми печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
