17.09.2010 г., 10:52

Времето в нас

759 0 7

Дни,  цветни 

 като есенни градини,

с цветя разцъфнали, а други прецъфтели,

в тях често забушуват люти зими,

дори авлига във гнездото си да дреме.


Живот, по-пъстър от листата,

на вишна багреницата си щом отмята,

понякога е жежък, летен, жарък,

дорде снегът си преспите запрята.








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава и на теб!Благодаря ви за топлите думи!
  • Перлите не се мърсят в калта.Искрено чисто и неподправено.Поздравления!!!
  • Поздравления за силното внушение!
  • Добре е да имаме очи и разбиране за пъстротата и сивотата в нашия живот.Поздравления!
  • "Взимайки, монета ти взимаш и двете й страни.Разбирането е едната страна на монетата, затова ти нямаш монета.Разбирането е просто приятна илюзия."
    И ние като едни малки вселени си имаме всичко и макар много малки в заобикалящия ни свят времето в нас(настроенията ни, чуствата ни и т.н.)надделява над реялното и осезаемото(сезони,климат).Влюбени не бихме усетили студ качени върху крилете на щастието, а тъжни можем да потреперим и в най-топлото време. Поздрави на всички и приятен ден!Пожелавам ви цялата зима да е жарка и лятна за вас!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...