2.07.2017 г., 13:17

Вричане

1.1K 5 17

 

Ще бъда твоя! С цялото си всичко!

Ще бъда твоя! До последен дъх!

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Какъвто си! Защото си такъв!

 

Обичам те! Със цялото ми всичко!

Когато пролетният добродушен сняг

изпълва с' сила тревните снагички

и въздуха с кристален аромат...

 

Когато летен вихрогон препусне     

из напращели слънчогледови поля,

телата нацелува с жарки устни,

даряващи ухание на морски бряг...

 

Когато есенната мекота разгърне

художествен талант по всеки лист;

оставяйки гнездо, за да се върнат,

отлитат птици; завалят мъгли...

 

Когато, нежна, утринта погали

последния, забравен, скришен кът,

и залезното зарево разпали

в плътта отблясъците на страстта...

 

Когато звънко радостта засвири

на своя възхитителен роял,

когато се прокрадне по клавишите

и мъничко от неизбежната печал...

 

Ще бъда твоя! С цялото си всичко!

Ще бъда твоя! До последен дъх!

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Какъвто си! Защото си такъв!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иване, ти пък си от мъжете, които не хвърлят думи на вятъра и това придава допълнителна тежест на твоите! Току що ме накара да се изчервя! Много ти благодаря!
  • Да знаеш теб пък откога те чакам... Ти си доказано безстрашен! Няма как да не ти благодаря, че си тук!
  • След такова страстно вричане явно мъжете загубиха ума и дума затова аз се осмелих и те поздравявам за хубавият стих солидарно с Велин.
  • Силвия, винаги съм смятала, че каквото и да прави човек, трябва да го прави с цяло сърце и душа!
    Да обича - също!
    Благодаря ти!
  • Силна женска изповед, способна да разтопи и глетчер! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...