Вричане
Ще бъда твоя! С цялото си всичко!
Ще бъда твоя! До последен дъх!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Какъвто си! Защото си такъв!
Обичам те! Със цялото ми всичко!
Когато пролетният добродушен сняг
изпълва с' сила тревните снагички
и въздуха с кристален аромат...
Когато летен вихрогон препусне
из напращели слънчогледови поля,
телата нацелува с жарки устни,
даряващи ухание на морски бряг...
Когато есенната мекота разгърне
художествен талант по всеки лист;
оставяйки гнездо, за да се върнат,
отлитат птици; завалят мъгли...
Когато, нежна, утринта погали
последния, забравен, скришен кът,
и залезното зарево разпали
в плътта отблясъците на страстта...
Когато звънко радостта засвири
на своя възхитителен роял,
когато се прокрадне по клавишите
и мъничко от неизбежната печал...
Ще бъда твоя! С цялото си всичко!
Ще бъда твоя! До последен дъх!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Какъвто си! Защото си такъв!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
Няма как да не ти благодаря, че си тук!
