Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
22.11.2006 г., 0:47 ч.

Все едно е... щом с теб се обичаме. 

  Поезия
895 0 15
Колко много насилие,
облечено в думи!
Колко много безсилие
скрито е помежду им!
И само едно е
онова мое
Обичам те!
Макар че,
Обичам те по хиляди
начини...
И всеки белязан е,
като броена банкнота,
с която заплащам
дните си
лачени...
Всеки ден е разрязан,
като динени резени.
А семките плюя
в дните
безсеменни -
глуповатите,
сивите,
разглезени дни.
Умъртвения ден...
преди теб...
преди мен...
преди изгрева...
Глупости! Лъжа те!
Живи са дните ми!
Може би сиви са...
Глупости! Цветни са!
Но им липсваше слънцето...
горещото,
жълтото,
цветята
въздишащо
слънце!
Липсваше в дъждовете ми
зрънце...
А днес ми липсват
очите ти - раковини,
слънцето скрили.
Ръцете ти - приливи...
... чайки и самодиви -
скрити в косите ти -
лодки се люшкат
под мидите на ушите ти -
приказки слушат
ръцети ми
мъжките
диви.
Ръцете ми върху теб...
Красива си! Знаеш го!
Единствена си в очите ми!
Нека порои в полето
рисуват
лика
изморен
на небето!
Жена и приятел,
детето
във теб ме омайват...
Нека пияни бездомници
кучета
селски
и градски
безсмислено
да разлайват!
Нека!
Нека светът се обърне
обратно -
с главата надолу,
с краката нагоре!
Нека!
Не му е впървица!
Луната е малка...
малка е
в ириса ми
свещица.
Небето простряло е
старата есен,
съвсем пожълтяло -
и като мръсно
бельо е
над засадени бадеми.
Все едно е...
... щом с теб се обичаме.
Повярвай-
ще имаме
цветовете си
пролетни,
макар и с вкуса
на горчиви
бадеми.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??