Все живеем в странно време!
Колко бързо се променя пред очите ни света!
Раснахме под зарево червено в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените търсихме къде е сполуката.
Валс танцувахме уж за последно, но във дворцовата зала
както си валсувахме и синьото тайно на червеното пристана!
Пръкна се след време недоносче. Нещо някакво такова -
eдро, с врат дебел отроче, чиста проба наше, родно!
И лилавата мъгла покри, демокрацията ни зелена.
Туй отроче – исполин, натворѝ безброй проблеми!
Пусна дълги пипала. Как да диша, задуши се
крехката ни свобода… неусетно изроди се...
Спукаха се рой балони – жълти, алени, зелени…
Под каскети и ревери петолъчката трепти на Кремъл!
Вот след вот се заредиха, все с народната пара̀
Скъпа стока е гласът ни, със трицифрена цена.
И върви алъш-веришът на пазара политически.
Сочи пътят ни ръка, с пръст един – фалически.
Май така сме урочасани да живеем вечно в мрак
в този стар, прашясал, много тъжен наш бардак.
Все живеем в странно време! Ех, историйо, дали
от стотиците промени истината ще запазиш ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
