Роби (Роберт)
511 3523
21.02.2019 г., 15:49 ч.  

Мен кучета ме яли, но... 

  Поезия » Хумористична
1366 11 22

Последната ми муза се омъжи -

заряза ме заради друг поет!...

Проблем създаде, няма да ви лъжа,

та сума време не написах ред!...

 

Предателка!... Мен кучета ме яли!...

Но що да страда толкова народ?!...

Замислих се, замигах на парцали -

как в пущинака да намеря брод?

 

Във звездна нощ помолих се Небето

със запек творчески да ги дарù.

Те да запецнат с техните куплети,

а нова муза мен да навести!...

 

Среднощната молба направи чудо!...

Обхвана ме  невиждан поетичен плам!

Започнах стих след стих да бълвам лудо...

На бъзе и коприва ги направих там!

 

Да, болката поражда вдъхновение,

при мен то стигна непознати висоти!

Що клетви сбрах в едно стихотворение!...

Дори самият аз от тях се ужасих!...

 

Е, вярно е, че намирисва малко

и не упойва като розов аромат...

Мърсяло въздуха?... Да!... Много жалко!...

Но все на рози ли ухае този свят?...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??