Все не мога да си тръгна
Празна съм
и в мене кухо бие.
Изгнила съм
от повторното падение.
Уморена съм
и не искам нищo.
Захвърлих всички маски
и фалшивите гримаси
да ме видиш истинска.
... и ощe тичам през полята от спомени,
докосвам се до първата целувка и вдишвам
от твоя аромат...
Спирам в зимните дни на чувствата си
и все бягам,
а все не мога да си тръгна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
