Jan 10, 2008, 1:39 PM

Все не мога да си тръгна

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Празна съм

и в мене кухо бие.

Изгнила съм

от повторното падение.

Уморена съм

и не искам нищo.

Захвърлих всички маски

и фалшивите гримаси

да ме видиш истинска.

... и ощe тичам през полята от спомени,

докосвам се до първата целувка и вдишвам

от твоя аромат...

Спирам в зимните дни на чувствата си

и все бягам,

а все не мога да си тръгна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...