23.11.2010 г., 22:26

Все някога

991 0 8

С огромна благодарност към Димитър Никифоров (argonyk)  - той бе първопричината да се появи написаното по-долу.

Продължавай да ме вдъхновяваш, Митко!

 

 

argonyk         Все някой ден, знам, ще те срещна.

                        В непознатата ще те разпозная.

                        Седнала на масата отсреща

                        или пък стояща във трамвая.

 

laramaylin    Прекрасно, знам, ще изглежда.

                       И всички ще ни се чудят.

                       Ти в очите ми ще се оглеждаш...

                       Моите... или на някоя друга...

 

argonyk       Ще е миг красив. Ще е приятно.

                      Ще те разпозная сред тълпата. 

                      Ти ще ме познаеш вероятно

                      по белега дълбок от самотата.

 

laramaylin  Ще е кратък миг. И искрометен.

                      Забравили всякаква предпазливост,

                      в Космоса стар две самотни комети

                      ще онемеят от своята близост.

 

argonyk    Ще е миг красив. Ще е прекрасно.

                   Няма да отроним дума даже.

                   Ще е топло, синьо, много ясно.

                   "Срещнах те!" - накрая ще ти кажа.

 

laramaylin Незабравим ще е мигът. И много чувствен.

                    Като неповторимо, единствено цвете

                    след хиляди мигове, безвъзвратно пропуснати,

                    любовта ни в неоновосиньо ще свети.

 

argonyk     Ще е миг красив, ако се случи.

                    По паважа на дните си крача.

                    Погалих едно бездомно куче

                    и потънах в мъглата на здрача...

 

laramaylin   Вярвай, този миг красив ще се случи.

                      Ти ще откриеш мене, аз - тебе.

                      Знам, сърцата ни в нежно съзвучие

                     ще се слеят. И ще бъде вълшебно...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...