23 нояб. 2010 г., 22:26

Все някога

987 0 8

С огромна благодарност към Димитър Никифоров (argonyk)  - той бе първопричината да се появи написаното по-долу.

Продължавай да ме вдъхновяваш, Митко!

 

 

argonyk         Все някой ден, знам, ще те срещна.

                        В непознатата ще те разпозная.

                        Седнала на масата отсреща

                        или пък стояща във трамвая.

 

laramaylin    Прекрасно, знам, ще изглежда.

                       И всички ще ни се чудят.

                       Ти в очите ми ще се оглеждаш...

                       Моите... или на някоя друга...

 

argonyk       Ще е миг красив. Ще е приятно.

                      Ще те разпозная сред тълпата. 

                      Ти ще ме познаеш вероятно

                      по белега дълбок от самотата.

 

laramaylin  Ще е кратък миг. И искрометен.

                      Забравили всякаква предпазливост,

                      в Космоса стар две самотни комети

                      ще онемеят от своята близост.

 

argonyk    Ще е миг красив. Ще е прекрасно.

                   Няма да отроним дума даже.

                   Ще е топло, синьо, много ясно.

                   "Срещнах те!" - накрая ще ти кажа.

 

laramaylin Незабравим ще е мигът. И много чувствен.

                    Като неповторимо, единствено цвете

                    след хиляди мигове, безвъзвратно пропуснати,

                    любовта ни в неоновосиньо ще свети.

 

argonyk     Ще е миг красив, ако се случи.

                    По паважа на дните си крача.

                    Погалих едно бездомно куче

                    и потънах в мъглата на здрача...

 

laramaylin   Вярвай, този миг красив ще се случи.

                      Ти ще откриеш мене, аз - тебе.

                      Знам, сърцата ни в нежно съзвучие

                     ще се слеят. И ще бъде вълшебно...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...