Трябва ли отново да избягам,

за да се върна?

Трябва ли отново себе си да загърбя,

за да мога силно да те прегърна? 

Ти не знаеш ...

Колко дълбоко в себе съм потънала,

в мрежи от мисли затънала.

Нима трябва всичко да оставя? 

Но аз не искам нищо да забравя.

От преди все още ме боли,

но важното е, че си с мен, нали?

Глупаво е, че така говоря,

но писна ми със себе си да споря!

Все още има прекалено много думи неказани,

истини с лъжи омазани!

Все още има неща, които не знаем,

но знаем как себе си да се омаем.

Още плача, дори когато сънувам.

Предишните копнежи - вече не бленувам! 

Защото те са сиви...

Мечтите ми са зелени, лилави и сини,

и червени като къпини.

Не ме съди, не съм виновна.

Себе си бъди, а не личност лъжовна.

Все още те обичам...

Ти си моят свят!