Все още те обичам

Трябва ли отново да избягам,

за да се върна?

Трябва ли отново себе си да загърбя,

за да мога силно да те прегърна? 

Ти не знаеш ...

Колко дълбоко в себе съм потънала,

в мрежи от мисли затънала.

Нима трябва всичко да оставя? 

Но аз не искам нищо да забравя.

От преди все още ме боли,

но важното е, че си с мен, нали?

Глупаво е, че така говоря,

но писна ми със себе си да споря!

Все още има прекалено много думи неказани,

истини с лъжи омазани!

Все още има неща, които не знаем,

но знаем как себе си да се омаем.

Още плача, дори когато сънувам.

Предишните копнежи - вече не бленувам! 

Защото те са сиви...

Мечтите ми са зелени, лилави и сини,

и червени като къпини.

Не ме съди, не съм виновна.

Себе си бъди, а не личност лъжовна.

Все още те обичам...

Ти си моят свят!