Все пак
Добре де, нека поговорим само,
какво към мене толкоз те влече?
Изгубваше си погледа по мене,
но никога до теб не ме прие?
Ревнуваше ме лудо и до ярост,
убиваше със погледа мъже.
А после в миг, от демони обсебен,
ме тласкаше към чуждите ръце...
Загубваше си думите пред мене,
погубваше си разума от страст,
и пак, и пак от страх изгубил вяра,
ми казваше, че аз съм като тях....
Прегръщаше ме сякаш съм от злато,
събличаше с треперещи ръце...
И случваха се приказки в които
все лошият накрая беше ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
