Все пак

Poetry » Love

1.2K 0 1

Добре де, нека поговорим само,
какво към мене толкоз те влече?
Изгубваше си погледа по мене,
но никога до теб не ме прие?

Ревнуваше ме лудо и до ярост,
убиваше със погледа мъже.
А после в миг, от демони обсебен,
ме тласкаше към чуждите ръце...

Загубваше си думите пред мене,
погубваше си разума от страст,
и пак, и пак от страх изгубил вяра,
ми казваше, че аз съм като тях....

Прегръщаше ме сякаш съм от злато,
събличаше с треперещи ръце...
И случваха се приказки в които
все лошият накрая беше ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0