Все по-бяла
Не го приех, отблъснах го, не грубо -
с усмивка... Тя за него бе като кама,
но наранен, отново пожела ме, друго
не виждаше освен мечтаната жена.
Не можех да съм с него без желание,
без страст и порив, без копнеж и плам.
А ти дойде до мен, задочно наказание.
Отвори ми широко своят мъжки храм.
За малко влязох, останах дълго време.
Не бях изгубена, там се намерих цяла.
Наказа ме, но нищо не отне от мене...
Душата ми от теб излиза все по-бяла.
17. 04. 2008 г.
(цикъл "Бяло перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
