Все за теб
ВСЕ ЗА ТЕБ!
В косите ми стопи се зимата,
очите ми покри ги тъжен креп,
в очакване, в търсене на римата,
си мислех все за нас... за теб!
И не дочаках вятъра в косите ми,
и не дочаках радостно небе,
слънца умираха в очите ми,
защото мислех все за тебе.
И дните се стопяваха до болка,
преливаше в душата ми порой.
Луни залязваха, не знаеш колко
мислех аз за тебе, скъпи мой.
Неяснота дълбаеше гърдите,
не знаеше душата ми покой
и твърде бавно ме валяха дните,
с надежда все за тебе, мили мой!
Очите ми превърнаха се в камък,
от сълзите направих си река,
сърцето ми угасна, но остана пламък
да осветява пътя ти към мен в нощта.
merigold
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
