Всеки ден ще се питам
какво ми отне всяка рана.
Всеки ден ще си спомням
всяка сълза разпиляна,
на вятъра спътница станала.
Всеки ден със усмивка
ще се будя до тебе, копнееща.
Всеки ден ще се раждам - блудница,
за твоите ласки пристанала,
всеки ден, все по-хубава,
в твоите очи се оглеждам.
Всеки ден се прераждам.
С нова надежда посята,
любовта разцъфва в твоите обятия.
Всеки ден ще си спомня
Душите преплетени.
И нищо не искам да знам!
Просто имах какво да ти дам.
Всеки ден от тогава
любовта си прегръщам,
в твоите ръце оцеляла.
© Радка Иванова Всички права запазени