Понякога искам да пиша за теб,

за всичко отминало,

което сме имали,

за неизброимите начини,

по които те обичах,

за начина, по който още те.

ти беше първата ми детска обич,

невинна и чиста,

незнаещи граници.

и първата любов, която осъзнах,

приютена в сърцето,

в най-скрития му кът.

обичах те с обич, създадена да дава;

с любов, която

носеше покой;

и с любов, която всичко разрушава.

обичах те, когато бе до мен.

обичах те и даже да те няма.

обичах те по всеки начин,

по който може да обича сърцето,

и никоя обич не беше достатъчна.

обичам те още

като блян от предишен живот

и това е единствената обич,

която ми остана.