ВСЕКИ ПО СВОЕМУ
Строим, мъдруваме и пишем,
възпяваме любови скъпи -
със думи хиляди - все пищни,
във вековечните калъпи...
А политиците мечтаят
да бъдат първи жрици в храма,
където ги очаква раят -
подпухнал от самоизмама...
По своему щастлив е всеки
в една такава стройна схема.
Но по неведоми пътеки
Животът своето си взема...
Добре, че всеки има право
да гледа този свят с почуда!...
И право - нещо да оставя!...
И право - на самозаблуда...
И аз, във мислите улисан,
от свои истини погълнат,
отпивам свежа глътка смисъл...
Самозаблудата е... пълна...
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени