10.03.2009 г., 9:28

Всеки по своему

1.5K 0 5

 

ВСЕКИ ПО СВОЕМУ

 

Строим, мъдруваме и пишем,

възпяваме любови скъпи -

със думи хиляди - все пищни,

във вековечните калъпи...

 

А политиците мечтаят

да бъдат първи жрици в храма,

където ги очаква раят -

подпухнал от самоизмама...

 

По своему щастлив е всеки

в една такава стройна схема.

Но по неведоми пътеки

Животът своето си взема...

 

Добре, че всеки има право

да гледа този свят с почуда!...

И право - нещо да оставя!...

И право - на самозаблуда...

 

И аз, във мислите улисан,

от свои истини погълнат,

отпивам свежа глътка смисъл...

Самозаблудата е... пълна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...