Всеки път, когато те рисувам...
... искам да обгърна залеза…
…
с очите
на погубена
утроба
и час по час
да търся
опрощение
после да зария
в пясъка
тревога
и тихо
да заспя
в забвение…
…
искам
да прегърна
тишината
по струните
за да покълне
синева
и вплела
жили
с небесата
по пръстите
безследно
да тека
до извора на нечия Голгота…
…
и винаги
с очите ти
да се завръщам
за сетен път
заглъхнала
в мига
не зряща да редя
по устните
въпроси
заседнали
в безлунна
тишина…
…
и всеки път
когато те
рисувам
във утрото
като дихание
на пролет
и всеки път
когато
те прегръщам
със птиците
готов
за полет…
да ми напомняш пътя за дома…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
