Всеки път, когато те рисувам...
... искам да обгърна залеза…
…
с очите
на погубена
утроба
и час по час
да търся
опрощение
после да зария
в пясъка
тревога
и тихо
да заспя
в забвение…
…
искам
да прегърна
тишината
по струните
за да покълне
синева
и вплела
жили
с небесата
по пръстите
безследно
да тека
до извора на нечия Голгота…
…
и винаги
с очите ти
да се завръщам
за сетен път
заглъхнала
в мига
не зряща да редя
по устните
въпроси
заседнали
в безлунна
тишина…
…
и всеки път
когато те
рисувам
във утрото
като дихание
на пролет
и всеки път
когато
те прегръщам
със птиците
готов
за полет…
да ми напомняш пътя за дома…
