24.04.2010 г., 10:38

Всеки ред...

841 0 11

ВСЕКИ РЕД...

 

Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш...
Красивото се случи.
Но е факт –
на мен се падна дозата с горчиво...
Наясно съм – и в твойта няма мед...
Но моя “шейк” не искам да отпиваш.
Не те виня.
А онзи първи лист,
с затворени очи ще го отгърна.
И пръстчето ще бодна да кърви...
Там всеки ред с кръвта си ще изпълня
с
ОБИЧАМ ТЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз не зная как да изразя своето възхищение от твоите искрени коментари и финеса, с който присъстваш до стиховете ми, Илко! БЛАГОДАРЯ ТИ! ЧУДЕСЕН СИ!!!
  • Благодаря ти, Селвер! Нека е слънце и радост и при теб, мила!
    ---
    Достигаш отново сърцевината, Марина... Красиво е. Нека боли.
    Нека да е една хубава неделя пред теб!
    ---
    Поздрав и за теб, чудесна Ивон! Благодаря ти, че си тук!
    ---
    Благодаря ти, Венци! Твоите светли думи ме правят толкова щастлива! Нека е щастие и за теб!!!Пожелавам - красива любов да изпълва дните ти!
    ---
    Ах ти, Вик, и твоят коментар ме остави без дъх! Благодаря ти! До нови срещи и един светъл неделен ден ти пожелавам!
  • Остави ме без дъх с това "боднато"
    признание...
    Голяма си, Людмила!
  • красива е поезията ти
  • Написала си тъжно, стихотворение!!!
    "Наясно съм – и в твойта няма мед...
    Но моя “шейк” не искам да отпиваш."

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...