Всеки залез е кървава рана
***
Всеки залез е кървава рана
по крилете на нашия път:
доближили едва Океана -
бреговете назад ни зоват...
И следите в снега тихо стенат:
Е ли? Беше ли? Или не бе?
Чак додето по топлите вени
потече синеоко небе...
И додето часовникът питаш
в кръстопътя: "Дали не греша?",
черен облак внезапно връхлита
и издишва грамадна душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
