Вселена
ВСЕЛЕНА
Колко планети, като влюбени атоми,
обикалят маршрут по вечен закон.
Колко звезди, и самотни, и светещи,
падат, щом намерят за някой подслон...
Вечността ни примамва, отблъсква!?
Кой не е вдигал поглед за миг?
Към звездите - светещи малки мъниста,
разпиляни - не шепот отправят, а вик!
Вик за обич към земните братя:
Всеки ден да сме чисти, добри...
С поглед в простора, с илюзии празни,
да не мислим, че всичко струва пари.
Как да купиш например вселената вечна
или просто душа на предаден приятел?
Невъзможно е, хора! Това се не скрива -
как за пари си станал предател?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
