Jan 16, 2008, 9:44 AM

Вселена 

  Poetry » Other
391 0 5
 

ВСЕЛЕНА

 

Колко планети, като влюбени атоми,

обикалят маршрут по вечен закон.

Колко звезди, и самотни, и светещи,

падат, щом намерят за някой подслон...

 

Вечността ни примамва, отблъсква!?

Кой не е вдигал поглед за миг?

Към звездите - светещи малки мъниста,

разпиляни - не шепот отправят, а вик!

 

Вик за обич към земните братя:

Всеки ден да сме чисти, добри...

С поглед в простора, с илюзии празни,

да не мислим, че всичко струва пари.

 

Как да купиш например вселената вечна

или просто душа на предаден приятел?

Невъзможно е, хора! Това се не скрива -

как за пари си станал предател?!

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много стойностно, браво, Иван!!!
  • Поздравления!
  • Много хубава идея и изпълнение!
    с обич, Иван.
  • Вик за обич към земните братя:

    Всеки ден да сме чисти, добри...

    С поглед в простора, с илюзии празни,

    да не мислим, че всичко струва пари.
    ...
    Впечатли ме!!!
    Браво!

  • Браво!Сърцето ми се изпълва,когато чета стиховете ти!
    Към звездите - светещи малки мъниста...Поздрави за перото!
Random works
: ??:??