Вселена
Вселена
За миг във тъмата проблясва
изящна ослепителна диря,
на звездата която угасва,
но знам че тя… не умира.
Със хиляди малки частици
се носи, трепти и пулсира
из вселената като зеници,
от които дъхът ни замира.
Животът от дребните случки
необхватна картина рисува,
в нея присъстваме всички
без цензура, без процедура.
Не бива да угаснем успокоени
без да оставим партина,
посадено дърво, стихотворение,
на душата недокосната струна.
След нас ще се раждат и други,
търсейки път кам звездите,
дано не сме ние... бодилите
които ще им глождат очите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
