Вселена
Вселена
За миг във тъмата проблясва
изящна ослепителна диря,
на звездата която угасва,
но знам че тя… не умира.
Със хиляди малки частици
се носи, трепти и пулсира
из вселената като зеници,
от които дъхът ни замира.
Животът от дребните случки
необхватна картина рисува,
в нея присъстваме всички
без цензура, без процедура.
Не бива да угаснем успокоени
без да оставим партина,
посадено дърво, стихотворение,
на душата недокосната струна.
След нас ще се раждат и други,
търсейки път кам звездите,
дано не сме ние... бодилите
които ще им глождат очите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
