M1234567891 (Миночка Митева)
417 12707
6 февр. 2013 г., 14:57

Вселена 

  Поэзия
447 0 4

Вселена

 

За миг във тъмата проблясва

изящна ослепителна диря,

на звездата която угасва,

но знам че тя… не умира.

 

Със хиляди малки частици

се носи, трепти и пулсира

из вселената като зеници,

от които дъхът ни замира.

 

Животът от дребните случки

необхватна картина рисува,

в нея присъстваме всички

без цензура, без процедура.

 

Не бива да угаснем успокоени

без да оставим партина,

посадено дърво, стихотворение,

на душата недокосната струна.

 

След нас ще се раждат и други,

търсейки път кам звездите,

дано не сме ние... бодилите

които ще им глождат очите...

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??