6.05.2014 г., 18:15  

Вселенска душа

645 0 2

Вселенска душа

Вселенската душа е нажежена
и в нея пламват хиляди звездици.
В небесната пространствена арена
препускат мигове в редици.

Вълшебен повей ни покръства
под свода на дъгата и лазура,
а светлината млада и чевръста
с любов безкрайна ни опива.

Вървим по хребета на дните..
и дишат върхове, треви, балкани.
По-малко в дълбините на душите -
покълват семенца подбрани.

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,.. Благодаря!!!
  • Вечните въпроси, които си задава човек и е толкова хубаво не
    да получаваш отговори, а да си ги задаваш заедно с някой,
    на когото държиш!!!Поздрав от мен за хубавия стих!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...