Всички хапчета си пия
Помня, бях - на четвърт век,
спях до дама с чушкопек.
Тя ми беше - вярна дружка,
и калъп за мойта чушка.
Но веднъж... в пороен дъжд,
я заварих вкъщи с мъж!
Тресна ме жестоко ток,
в миг изпаднах в силен шок!
Като факел изгорях,
с дни и нощи аз не спях!
Станах жалък... слаб човек,
до мадама с чушкопек.
Тя започна... да ме дразни,
имах кръвно, кризи, спазми.
Всяка нощ не беше лека,
без да ползвам чушкопека.
Спяхме с нея разделени,
вино пиехме на смени.
Всичко почна да ми писва,
тя пък взе - да си приписва
всички мои скъпи дрехи,
кариери... и успехи.
Взе ми всички морски вили,
джетове... автомобили.
Грабна даже - мойта котка,
гордост, вяра и походка!
Разсъблечен като пушка,
гол, обиден, с крива чушка,
почнах трудно да умирам,
далаверите да спирам,
да привиждам чушкопеци,
в зеленикави човеци.
Но в един - прекрасен ден,
чалнат доктор спря до мен.
В Бърза помощ психиатър,
умен учен... педиатър,
той ме вкара в друг режим,
на лекарства с кодеин.
И сега - след четвърт век,
нямам връзка, с чушкопек.
Всички хапчета си пия,
и съм с мацка, със... ютия!
С нея карам по по-лека,
тя ми глади - с кеф елека,
и е истинска щастлива,
само с мойта чушка крива!
Вдъхновено от Деа!
Юри
Йовев
Януари
2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
