6.11.2008 г., 18:11  

Всички мои кошмари

661 0 2

Всички мои кошмари,
стаени в душата ми
още от детството,
преживяни
на няколко пъти
във времето,
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита,
и погребани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия",
възкресявани,
обругавани,
необичани,
различни
всеки път,
но еднакви
в свойта безпътица,
те изригват отново,
когато пред мен
се сгромолясва светът,
защото тебе те няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...