Всички мои кошмари,
стаени в душата ми
още от детството,
преживяни
на няколко пъти
във времето,
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита,
и погребани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия",
възкресявани,
обругавани,
необичани,
различни
всеки път,
но еднакви
в свойта безпътица,
те изригват отново,
когато пред мен
се сгромолясва светът,
защото тебе те няма.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
