Всички мои кошмари,
стаени в душата ми
още от детството,
преживяни
на няколко пъти
във времето,
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита,
и погребани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия",
възкресявани,
обругавани,
необичани,
различни
всеки път,
но еднакви
в свойта безпътица,
те изригват отново,
когато пред мен
се сгромолясва светът,
защото тебе те няма.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
