Всички мои кошмари,
стаени в душата ми
още от детството,
преживяни
на няколко пъти
във времето,
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита,
и погребани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия",
възкресявани,
обругавани,
необичани,
различни
всеки път,
но еднакви
в свойта безпътица,
те изригват отново,
когато пред мен
се сгромолясва светът,
защото тебе те няма.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
