23.05.2007 г., 11:52

Всички пътища вече ме мразят

929 0 12
Всички пътища вече ме мразят
и не дават по тях да вървя.
"Погрозняхме от теб! Все ни газиш." -
ми приплакват, но как да стоя
не поемащ нанякъде или със корен
как да накажа нозете си аз,
как да съм тих, застоял и покорен,
когато в сърцето си крия пегас,
който е луд като сто крокодила
и по непреклонен от Зевс и Атила...
Така че пътища (а и пътеки)
няма да спра - ще ви газя навеки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...