May 23, 2007, 11:52 AM

Всички пътища вече ме мразят

  Poetry
932 0 12
Всички пътища вече ме мразят
и не дават по тях да вървя.
"Погрозняхме от теб! Все ни газиш." -
ми приплакват, но как да стоя
не поемащ нанякъде или със корен
как да накажа нозете си аз,
как да съм тих, застоял и покорен,
когато в сърцето си крия пегас,
който е луд като сто крокодила
и по непреклонен от Зевс и Атила...
Така че пътища (а и пътеки)
няма да спра - ще ви газя навеки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...