22.10.2013 г., 21:21

Всичко

971 0 13
(на брега)
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.   Аз съм сподавеният плач,
възторгът неизречен.
Аз съм ръката на палача
и жертвата посечена.

Аз съм минута доброта,
столетия жестокост.
Посестрима ми е Смъртта,
побратим е Животът.

О, аз съм светлина и мрак.
Като водата - всичко. О, аз съм тоя страшен свят,
защото го обичам.

(от "СтиховеЙ")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...