|
(на брега)
Аз съм на чайките гласа. Шума съм на прибоя. И синьото небе над нас, и на тревите корена. Аз съм сподавеният плач, възторгът неизречен. Аз съм ръката на палача и жертвата посечена. Аз съм минута доброта, столетия жестокост. Посестрима ми е Смъртта, побратим е Животът. О, аз съм светлина и мрак. Като водата - всичко. О, аз съм тоя страшен свят, защото го обичам. (от "СтиховеЙ") |
© Райчо Русев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
