17.01.2021 г., 15:33 ч.  

Всичко 

  Поезия
5.0 / 12
412 7 15
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна
да плувам във водата надълбоко.
Разбирам, че сърцето ти е бурно,
но мисля,че да го прегърна мога
така че да започне то ритмично
да бие по сърдечната си крива.
И учейки се нежно да обича,
по неговия пулс ще се извивам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...

Още произведения »