Всичко
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна
да плувам във водата надълбоко.
Разбирам, че сърцето ти е бурно,
но мисля,че да го прегърна мога
така че да започне то ритмично
да бие по сърдечната си крива.
И учейки се нежно да обича,
по неговия пулс ще се извивам.
Ще стане тихо. Много, много тихо.
В небето ще се любят бели птички.
В ръцете ти ще бъда два-три стиха.
А ти в ръцете ми ще бъдеш всичко.
© Деница Гарелова All rights reserved.
)
